Как да не провалим живота на дъщеря си

Как да станем спокойни майки, как да постигнем хармония в отношенията с малката си дъщеря и да ѝ внушим увереност за бъдещето?  
Всеки родител си задава подобни въпроси.

Ето няколко напътствия от психолог. Помнете:

Не може да контролирате целия свят

Случват се и неочаквани неща. Не можете непрекъснато да се вълнувате, навсякъде да обградите детето и да „подложите“ предпазни средства. Ако постоянно мислите за възможността да се случи нещо лошо, нервната ви система скоро ще се изтощи от постоянното напрежение. Стресът ще промени стойката, ще получите болки в гърба, ще се яви и главоболие.
В добавка: вашата тревога и постоянна напрегнатост се предават и на детето. А това не е добре. Затова, когато ви налегне усещането за надвиснала катастрофа се постарайте да се опрете на здравия смисъл. Преценете опасността от гледна точка на „тук и сега“. Опитайте да се абстрахирате от емоциите.
За трезвата оценка на ситуацията ще помогне да опишете на лист, това, което ви плаши, като се опирате само на фактите, а не на емоциите или на чути по-рано страшни истории.

Повече свобода

Светът няма да рухне, ако и на себе си и на детето давате повече свобода. Разрешете на  дъщеря си  сама си избере рокля за разходка или, ако  да измие съдовете. Даже да счупи някоя чиния, пък и повече от една, позволете ѝ да разбере какви могат да са последиците от нейния избор. Нека сама решава да направи или да не направи нещо.
Не се карайте и не критикувайте. Хвалете всеки опит за сомостоятелност.  И най-вече – хвалете себе си за промените, които предприемате, за търпението и за крачките – даже най-малките към нов живот.

Позволете си да сте и „неидеална“

Опитайте – макар и за кратко, за седмица например - да не сте супер майка, а просто да сте обикновена щастлива майка.
Дайте и на себе си, и на околните право на грешка. Както е известно не греши само този, който не прави нищо.
Преразгледайте своите житейски правила – помагат ли ви, правят ли ви щастливи или просто усложняват живота ви.
Опитайте да опишете на лист вашите семейни правила и да ги погледнете критично от страни - не са ли остарели, каква е ползата от тях, носи ли ви удовлетворение да се придържате към тях.

Не я сравнявайте с другите

Всеки човек е уникален. Такава сте и вие.
Основната болка на всяка майка е, че децата ѝ не са така изявени и талантливи както на нея ѝ се иска. 

Снмка: Guliver / iStock

Приемайте и себе си, и детето си такива, каквито сте.
Всички родители желаят най-доброто за децата си и, когато ги поправяме – това е, защото се боим.  Много обаче допускат грешката да стъпват на своя опит .... и на страховете си.
Не ограничавайте развитието на децата си като използвате установени от някого стандарти.
Във възпитанието им има едно желязно правило: най-напред обичаме и приемаме, после обучаваме.

Ядосана е, страхува се, плаче - нормално е

Само мъртвият човек не изпитва емоции. Ние толкова се умиляваме от първата беззъба усмивка и така се огорчаваме, когато детето плаче. Не бива да оставаме равнодушни, когато детето проявява емоции.
Много майки се объркват и не знаят как да реагират, когато то е силно разгневено или го обхване внезапна истерия. Смятат, че най-простият ход е да го успокоят и да направят всичко възможно на минутата да млъкне. Опитват се да му забранят проявата на емоция, защото те самите не знаят как да постъпят със собствената си емоционална реакция. 

В този случай се запитайте какво изпитвате вие, когато наблюдавате неговия пристъп на гняв. Същото е като при полет със самолет – оправете първо своите чувства, а след това помогнете на детето да се справи със собствените си емоции.

Да, животът не е лесен, но е забавен 

Искрено си чудя на майки, които повтарят: „Училището, кръжокът са твое задължение. Ти си длъжен ... Трудно е, но така трябва!“
Защо от ранно детството се опитваме да представим живота като нещо безрадостно и трудно.

Ако наблюдавате, ще видите – тези, които гледат с усмивка на живота, по-лесно се справят с трудностите. Дори със сериозните.
Научете детето да обича живота и да му се радва. Това е напълно по силите ни.
От нас зависи дали ще се наслаждаваме на всяка минута или ще превърнем дните във вечна битка.

Представата „Кой съм аз“ се формира до 7 години

Детето формира представата за себе си и своето собствено „аз“ до седмата си година. И именно майките слагат първите тухли бъдещата на самооценка.

Татко се кара, а мама я защитава: „Ти си красива, но глупава“ или пък : „Какви си умница, ама си мързелана“ .
Бъдете последователна в думите и в действията си и винаги бъдете в синхрон с таткото. Анализирайте и мислете, емоциите не са най-добрият съветник във възпитанието.

Не давайте на детето двойствени послания. Вашите страхове и вашият опит – това си е вашият живот - не пренасяйте своите негативи върху вего.
И помнете: жизненият път на вашите родители както и вашият, това не е техният път и опит.

Анастасия Шилкина